Мъдрости

"Съблазънта на далечното и недостижимото е измамна. Най-блестящата възможност е край теб."

петък, 17 септември 2010 г.

Великата G-точка...

Има две основни места, чиято стимулация кара всяка жена да забрави къде се намира по време на секс – клиторът и G-точката. И докато клиторът е относително лесен за намиране, G-точката може да се окаже истинска мистерия за неподготвения мъж. Какво представлява тя, къде се намира и как да я използваш, за да те запомнят като най-сръчния и най-страстен партньор в леглото?

Какво представлява и къде се намира G-точката?

Като цяло локализирането на G-точката не е много лесно, затова е необходима малко теория.

Това е съвсем малка зона, приблизително колкото монета от 50 стотинки. Намира се в предната стена на вагината, на няколко сантиметра (от 2,5 до 5) навътре в нея – виж схемата долу. Представлява гъбеста тъкан, която обгръща уретрата и която е достъпна само през стената на вагината.
G-точката е по-грапава на пипане от околната тъкан. Друга нейна отличителна черта е, че при стимулация, когато притокът на кръв към мястото се увеличи, G-точката нараства. Затова тя се намира доста по-лесно, ако жената е възбудена.

Намирането на мистериозното място…

Разбира се, има техники, чрез които самата жена може да открие G-точката си, но това е друга тема. Затова сега ще се спрем на начините, по които ти можеш да намериш тази нейна скрита ерогенна зона и да я използваш по най-добрия начин.
Ако досега не си търсил (или не си намирал) G-точката, най-добре се застраховай и кажи на приятелката си, че смяташ да се съсредоточиш върху това място. Така тя ще може да ти помага в търсенето – все пак тя е тази, която трябва да почувства удоволствието, така че ще знае кога си на прав път. Разбира се, ако се чувстваш достатъчно навътре в материята, направо действай с позите и техниките, за които ще стане дума по-нататък. Сега да се върнем към намирането.

И така, след като си обърнал подобаващо внимание на играта преди секс, за да си сигурен, че G-точката е максимално уголемена и лесна за намиране, накарай приятелката си да легне по гръб, застани над нея и пъхни показалеца или средния си пръст във вагината й.

Остави го да влезе толкова надълбоко, колкото на нея не й е неприятно. След това го свий нагоре със същото движение, с което казваш „Ела тук”. При това движение прокарвай пръста си по стената на вагината, докато намериш място, което е по-грапаво от останалата част. (Както се сещаш, ноктите на ръцете ти трябва да са изрязани добре и изпилени, защото ако я одраскаш с остър нокът, няма да има значение даже и да си намерил G-точката – на момичето вече ще му е прекалено неприятно, за да изпита удоволствие.)
Ще познаеш, че си намерил мястото освен по грапавината, и по реакцията на жената – тя най-вероятно ще се изненада приятно и ще й стане доста хубаво.

Дори и да не видиш никаква реакция обаче, не се отказвай. Попитай я дали усеща, че мястото, което според теб е G-точката, е по-чувствително. Ако е така, продължи с натиска – понякога е необходима повече стимулация, за да се получи резултат. Все пак трябва да имаш предвид, че G-точката не е НА, а В стената на вагината, т.е., трябва повече стимулация.
Можеш да си помогнеш и с другата си ръка, като леко масажираш корема й, точно над Венериния хълм. Така ще увеличиш натиска.

Всички жени ли имат G-точка?

Накратко, не. Така че ако не можеш да й доставиш удоволствие с описаните техники, възможно е проблемът да не е в твоето умение и тя просто да не е чувствителна на такава стимулация. Някои жени дори изпитват дискомфорт при нея. Ако е така и в твоя случай, просто спри и се съсредоточи върху друга ерогенна зона.
Така или иначе, даже и да няма такава чувствителност на мястото, където трябва да е G-точката й, приятелката ти със сигурност ще оцени усилието ти да й доставиш удоволствие, а й по време на търсенето може да откриеш други ерогенни зони във вагината й.

В леглото

Освен ръчната стимулация, за която вече стана дума, има и други начини да използваш G-точката, за да доставиш удоволствие на една жена – по време на същинския акт.

Позите, при които най-добре се стимулира предната стена на вагината, са когато жената е отгоре и кучешката. Интересно е, че дори жени, които не изпитват удоволствие при ръчна стимулация на G-точката, могат да я усетят именно в тези пози.

В мисионерската също може да се вкара G-стимулация, ако под дупето на жената се сложат възглавници. Също така, има мъже, при които пенисът е естествено леко извит нагоре – ако си от тях, всяка поза, при която жената е с лице към теб, е добра за G-стимулация.

Самите жени също могат да увеличат шансовете си за G-оргазми с помощта на упражнения за тазовите мускули (свиване и отпускане), известни като упражнения на Кегел.

Интересно е, че според някои изследвания G-оргазмите зависят от нивото на естрогена в организма. При жените под 30 години това ниво е високо, което прави стените на вагината по-плътни и следователно стимулацията на G-точката е по-трудна. Затова за по-младите жени клиторните оргазми са по-силни от вагиналните.

След 30 годишна възраст естрогенът намалява, стените изтъняват и G-точката става по-лесно достъпна. Затова повечето жени смятат годините между 30 и 35 за върхови в сексуалния си живот.

събота, 11 септември 2010 г.

Тя и той - само приятели

Дали съществува приятелство между мъжа и жената? Може би, но само “преди”, а в редки случай и “след”.

Повечето признават, че приятелството между жената и мъжа съществува, но когато се стигне до пример от собствения живот, повечето се замислят – добри познати да, но едва ли истински приятели...
Без съмнение приятелските отношения се създ
ават предимно между представители на един и същи пол. Под приятелство между мъж и жена се разбира отсъствие на каквито и да било други чувства и влечения един към друг, а това почти не се случва. Възможно е само когато хората се познават от деца, били са съученици или стари съседи, с две думи - знаят се от много години. Животът на единия е преминал пред очите на другия, затова се възприемат като безполови същества.

“Приятели по неволя”

Често двама души наричат отношенията си приятелство, независимо, че в действителност приятелски чувства да изпитва само единият от тях, а другият си е просто влюбен, който по някаква причина не се надява на взаимност.
Ролята на приятел се приема поради липса на изход. Но тези отношения не водят до нищо добро - неудовлетворението се трупа, а напрежението нараства...
Ние, жените, обикновено се държим потребителски с подобни “приятели по неволя” – много добре разбираме за какво става дума
, просто държим този “приятел” в резерв. За всеки случай - ако не се получи с другия, може пък “приятелят” да премине в друго ниво. Мъжете обикновено знаят това и някои от тях дори не му обръщат внимание. Затова ако наистина ви е скъп такъв човек и искате да го запазите като приятел, по-добре открито и честно му кажете: да, чувствам, че ти харесвам, но засега мога да ти предложа само приятелство, а после – каквото сабя покаже...
Това ще избави при
ятелството ви от конфузни ситуации и двусмислици.

Ние прекрасно
се допълваме!

Приятелството между мъж и жена има характерни прилики и разлики, защото всяка страна внася в тези отношения особеностите на своя пол.
Мъжете - прагматизъм, логика, способност трезво да се оценява ситуацията, ако щете и по
мощ с груба физическа сила (например при ремонт или преместване).
Жената - топлота, задушевност, способност за съпреживяване, оная емоционална нагласа, която липс
ва в чисто мъжките приятелства.

Вечната приятелка

„Защо ли мъжете винаги са искали да бъдат приятели с мен, вместо да ме ухажват" – някои си задават този въпрос нали?

Това положение на „вечната приятелка" най-често се дължи на пропуски от детството, когато момиченцето е възпитавано да се държи по-въздържано, да бъде скромно и търпеливо и да чака, докато го изберат. Затова много жени чакат с години и изпускат своя шанс. Понякога пък пречката да признаем на мъжете недотам приятелските си чувства са комплекси - аз съм дебела, грозна, с дълъг нос и косата ми е една... Накратко казано, не ставам като жена, затова ме приемат само като приятелка.

Стремейки се да е на всяка цена до мъжа, в когото е влюбена, жената е готова да му бъде всякаква и да се държи както би му харесало. Дава му съвети, съчувства му, играе ролята на „негова броня"...и си стои самотна.
Затова, когато ви харесва някой мъж, кажете му и не се натоварвайте с роля, от която нямате нужда.

Какт
о много често става в живота, приятелството между мъжа и жената често завършва с любов.
И тази любов е по-силна от онази
, която възниква заради обикновената влюбеност: вие вече добре се познавате и сте наистина близки. Така че, ако изведнъж видите в него “мъжа на живото си”, не му мислете дълго.

Някога, някъде един мъж беше казал:
“Да ТЯ фант
астично готви и сексът между нас е страхотен, но това мога да го правя и с всяка друга жена.
Защо избрах точно НЕЯ ли?
Защото така както ме разбира ТЯ, никой никога не ме е разбирал...”

петък, 10 септември 2010 г.

Силата на самовнушението

Френският лекар Ален Бомбар навремето привежда сведения за жертвите на корабокрушенията. Всяка година в световен мащаб около 200 000 души претърпяват корабокрушение. Едва една четвърт от тях – 50 000 души - потъват заедно с кораба, а останалите успяват да седнат в спасителните лодки или да се възползват от други спасителни средства. Но точно тук започва парадоксът.

Оказва се, че 90 на сто от хората, които се намират на лодките, загиват още през първите три дни, макар да е добре известно, че човек може да прекара без вода в течение на десетина дни, а без храна – над 30 денонощия. Но тогава защо така бързо умират хората? Бомбар отговаря така: защото заедно с кораба често изчезват и мъжеството, и разумът на човека.

„Жертви на легендарните корабокрушения, загинали преждевременно, аз ви познавам – вас не ви уби морето, вие не умряхте от глад, не загинахте от жажда! Люшкани от вълните под жалния писък на чайките, вие умряхте от страх!“ Ние бихме добавили –

от активно самовнушение, че всичко е загубено и смъртта е неминуема.

С личен пример Бомбар доказва, че човек може да преживее дори при най-тежки условия. Сам на гумена надуваема лодка той прекосява Атлантическия океан за 65 денонощия, като се храни и утолява жаждата си само със сока на уловените риби и планктон. Той оживява, въпреки огромните трудности и опасности, които е преживял, но с активната нагласа за успех на своето начинание.

В медицинската литература има описани случаи на смърт, настъпила поради внушение и самовнушение. Известният английски физиолог Кенън наблюдавал такава смърт, настъпила след нарушаване на табу при млади и здрави представители на едно племе в Африка. Това било тъй наречената „шаманска смърт“. Шаманът провъзгласявал смъртното наказание за нарушаване на табуто, но още преди изпълнението на присъдата туземците умирали – сърцата им просто спирали.

Възниква основателният въпрос: може ли всеки от нас свободно, съзнателно, в помощта на самовнушението да повлиява регулацията на нервните процеси, в това число и най-автоматизираните механизми? Можем ли самостоятелно по собствено желание да се освобождаваме от чувството за страх, тревога, напрежение, свободно да повлияваме вегетативните функции /сърдечната дейност, работата на кръвоносните съдове и пр./, усещането за болка, да повишаваме или да понижаваме според желанието си температурата на кожата, да си изработим способност да заспиваме и събуждаме в определено време, да повишим скоростта на вниманието и възприятието, да подобрим паметта си?

С други думи, можем ли да постигнем

съзнателно управление на физиологичните процеси, които се смятат неподвластни на нашата воля?

Можем ли да поставим здравето си под собствен контрол и да постигнем оздравяване по своя воля?

Отговорът, който дава системата Йога, съвременната наука е категоричен – да, можем! Това може да стане, след като човек овладее техниката на психо-физиологичната саморегулация, активното самовнушение.

През двадесетте години на миналия век с най-голяма популярност сред методиките за самовнушение се ползва системата на френския психиатър д-р Емил Куе. Според него главната причина за заболяванията е човешкото въображение и затова той предлага на болните да се лекуват със самовнушение. Седнали в удобна поза, по няколко пъти на ден мислено или шепнешком те си повтарят по 30 пъти поред формулите на самовнушение.

Известна и много популярна е формулировката, която препоръчвал на своите пациенти д-р Куе: "С всеки изминал ден, във всяко отношение се чувствам все по-добре и по-добре“. Или друг пример: „Чувствам се все по-добре и по-добре... Силите ми нарастват с всеки изминал ден... Моето зрение /слух, или други функции/ се подобрява...Аз съм напълно здрав/а/.“

Силата на самовнушението върху обмяната на веществата и работата на жлезите с вътрешна секреция се илюстрира с много достоверни примери на мнима бременност с всичките й външни белези. Влиянието на самовнушението върху регулацията на кръвоносните съдове и други функции на организма може да бъде особено силно при хора с ярко изразено образно мислене.

четвъртък, 9 септември 2010 г.

Кока-колата...

Истината за популярната напитка


Знаете ли какво се случва с вашето тяло всеки път, когато пиете кока-кола?

- След 10 минути. 10-те чаени лъжички захар нанасят съкрушителен „удар” по целия ви организъм, тъй като това е ежедневната препоръчителна норма. И единствената причина, поради която не започвате да повръщате, това е фосфорната киселина, която потиска действието на захарта.
- След 20 минути. Настъпва скок на инсулина в кръвта. Черният дроб превръща цялата захар в мазнини.
- След 40 минути. Поглъщането на кофеина е завършено. Вашите зеници се разширяват. Кръвното ви налягане се увеличава, защото черният дроб изхвърля повече захар в кръвта. Блокират се аденозиновите рецептори, като по този начин се предотвратява сънливостта.
- След 45 минути. Вашето тяло увеличава производството на хормона допамин, стимулиращ центъра на удоволствията в мозъка. Същият принцип на действие има и хероинът.
- След час. Фосфорната киселина свързва калция, магнезия и цинка във вашия стомашно-чревен тракт, ускорявайки метаболизма. Увеличава се отделянето на калций чрез урината.
- След повече от час. В „играта” се включва пикочогонното действие на напитката. От организма ви се извеждат калцият, магнезият и цинкът, които се намират във вашите кости, а така също и натрият. По това време вие вече сте станали раздразнителни или вяли. Цялата вода, съдържаща се в кока-колата, се извежда с урината.

В продължение на няколко години обединена група от медици от няколко европейски страни изучавала свойствата на различни напитки, известни под името „Кола” - кока-кола, пепси-кола и т.н. Резултатите от тези задълбочени изследвания довели учените до неутешителни и дори шокиращи изводи.
Оказало се, че продължителната употреба на кола води до импотентност при мъжете и до безплодие при жените. Естествено има и изключения, но те само потвърждават правилото. Толкова печален ефект предизвикват не напитките сами по себе си, а колата, която се използва при тяхното производство.
Преди векове колата е виреела само в Америка и е била използвана от индианските бойци със същата цел, с която в нашата армия се използва бромът: за понижаване на потентността, пълно успокоение на всички полови инстинкти, което не позволява на войниците да се отвличат от служебните си задължения.
Още едно дългогодишно изследване за влиянието на сладките безалкохолни напитки върху здравето на човека показало, че употребата на такива напитки не само води до затлъстяване, но и представлява причина за национална епидемия от диабет от втори тип в САЩ. Такава диагноза е поставена на почти 17 милиона американци - 90,9% от всички болни от диабет в страната.
Изследователите от Харвардската школа по здравеопазване наблюдавали в продължение на 8 години 52 хиляди медицински сестри, употребяващи такива напитки. Учените сравнявали здравното състояние на медицинските сестри, които пиели не повече от една стандартна кутия или бутилка сладка безалкохолна напитка месечно, със здравето на тези медицински сестри, които употребявали по една или повече бутилки ежедневно. Във втората група заболелите от диабет били много повече.
Производителите на сладки газирани напитки, и на първо място „Кока-Кола” и „Пепси-Кола”, веднага се опълчили на харвардското изследване. Американската асоциация на производителите на напитки заявила: „Просто е необяснимо, защо авторите на изследването са взели на прицел изключително сладките безалкохолни напитки”. Вице-президентът на асоциацията Ричард Адамсън се аргументирал с това, че нито сладките безалкохолни напитки, нито употребата на захар не се споменават като причинители на диабета нито от Националния институт за здравето, нито от Американската асоциация за диабета. Резултатите от харвардското изследване Адамсън определил като „провокационни голословни твърдения”.
Но „провакационните голословни твърдения” се потвърждават от един неоспорим факт: употребата на газирани напитки - висококалорични, но лишени от каквито и да било важни хранителни елементи, е една от причините за това, че Америка затлъстява. Другите причини са „автомобилната култура”, т.е. недостигът на физическа активност и храненето в заведенията за бърза храна. Изследователите напомнят, че една кутия кока-кола от 0,33 л съдържа 140-150 килокалории, което е еквивалентно на 10 лъжички захар. Средният американец изпива годишно около 198,7 литра газирани напитки. Лесно е да се изчисли какво количество захар се съдържа в тях. За сравнение същият този среден американец изпива годишно по 77,1 литра мляко и 63 литра бутилирана питейна вода.
Изводите от харвардското изследване съвпадат с данните за риска от диабет сред всички категории от населението: тези, които страдат от затлъстяване, и тези, които не страдат от подобен проблем; тези, които водят активен начин на живот, и тези, които предпочитат да си почиват като лежат на дивана; тези, които употребяват голямо количество мазна храна, и тези, които съблюдават принципите на здравословното хранене. Оказва се, че за жените, ежедневно пиещи сладки газирани напитки, риска от диабет от втори тип е с 83% по-голям, отколкото за тези, които не употребяват такива напитки.
Ричард Адамсън, опитвайки се да отклони критиката от производителите, твърди също, че активни потребители на газираните напитки са хората, които обичат много да ядат, пушат и въобще водят нездравословен начин на живот, т.е. сладките безалкохолни напитки са „виновни” само в съчетание с други вредни фактори, а не сами по себе си. Но авторите на харвардското изследване съвсем не са подценили този факт, че „потребителите на сладки безалкохолни напитки предпочитат малко активния начин на живот, пушат, поглъщат повече мазнини и по-малко белтъчини” и т.н. Именно поради това те анализирали „приноса” на всеки елемент от техния начин на живот, включително също употребата на кофеин, чипс, месо, сладкиши, зеленчуци и плодове. Резултатите се оказали същите: сладките газирани напитки са най-значимия рисков фактор за развитие на диабет от втори тип сред американците.
Всъщност, когато надигаме студената бутилка с кока-кола, за да се насладим на безспорната й свежест, знаем ли в действителност какъв химически „коктейл” изливаме в гърлото си?
Активната съставка на кока-колата е ортофосфорната киселина. Поради нейната висока киселинност цистерните, използвани за транспортиране на концентрат на кока-кола трябва да бъдат оборудвани със специални резервоари, предназначени за висококорозионни материали.
Нека надникнем в „анатомията” на един от най-рекламираните продукти на компанията „Кока-Кола” - Coca-Cola Light без кофеин. Тази напитка съдържа Aqua carbonated, E150d, E952, E950, E951 , E338, Е330, Аromas, Е211.
- Aqua carbonated - това е газирана вода. Тя възбужда стомашната секреция, повишава киселинността на стомашния сок и провокира метеоризъм - обилно отделяне на газове. Освен това, използва се не изворна вода, а водопроводна, преминала през специални филтри.
- E952 - цикламова киселина и нейните натриеви, калиеви и калциеви соли. Заместител на захарта. Цикламатът е синтетичен химикал, има сладък вкус, който 200 пъти превишава сладостта на захарта, използва се като изкуствен подсладител. Бил е забранен за използване в хранителни продукти, тъй като представлява канцероген, предизвикващ ракови заболявания. През 1969 г. по нареждане на Управлението за контрол на хранителните продукти и лекарствата бил забранен за използване на територията на САЩ, тъй като той, както захарина и аспартама, предизвиква в плъховете рак на пикочния мехур. В същата година бил забранен и в Канада. През 1975 г. забраната обхванала и Япония, Южна Корея и Сингапур. Забранен е за използване в производството на напитки в Индонезия. През 1979 г. Световната здравна организация, кой знае защо, реабилитирала цикламатите, признавайки ги за безвредни.
- E150d - оцветител, получава се по пътя на преработката на захар при определени температури, с добавяне на химически реагенти или без тях. В случая с кока-колата се добавя амониев сулфат.
- E950 - калиев ацесулфам. 200 пъти по-сладък от захарозата. Съдържа метилов етер, който влошава работата на сърдечно-съдовата система, и аспарогенова киселина, която оказва възбуждащо действие на нервната система и може, с времето, да предизвика привикване. Ацесулфамът се разтваря лошо. Продуктите с този подсладител не се препоръчват за употреба от деца, бременни и кърмещи жени.
- E951 (аспартам) - заместител на захарта за болните от диабет. Химически е неустойчив: при повишаване на температурата се разпада на метанол и фенилаланин. Метанолът е много опасен: 5-10 мл са способни да доведат до гибелта на зрителния нерв и необратима слепота, 30 мл могат да предизвикат смърт. В топлите газирани напитки аспартамът се трансформира във формалдехид, който е изключително силен канцероген. Документално потвърдени са редица случаи на отравяне с аспартам: загуба на съзнание, главоболие, умора, виене на свят, повдигане, силно сърцебиене, увеличение на теглото, раздразнителност, тревожно състояние, загуба на паметта, мъгливо зрение, припадъци, загуба на зрение, болки в ставите, депресия, спазми, заболявания на детеродните органи, загуба на слуха. Аспартамът може също да провокира следните заболявания: тумор в мозъка, множествена склероза, епилепсия, базедова болест, хронична умора, болести на Паркинсон и Алцхаймер, диабет, умствено изоставане и туберкулоза.
- E338 - ортофосфорна киселина. Предизвиква раздразване на очите и кожата. Използва се за производството на фосфорнокисели соли на амоняка, натрия, калция, алуминия, а така също за органичен синтез, в производството на активен въглен и киноленти, за производството на огнеупорни материали, керамика, стъкло, торове, синтетични миещи средства, в медицината, металообработването, текстилното производство, нефтената промишленост. Хранителната ортофосфорна киселина се използва в производството на газирана вода и за получаване на съставки за сладкарски изделия. Известно е, че ортофосфорната киселина пречи на усвояването на калция и желязото от организма, което може да доведе до отслабване на костната тъкан, остеопороза. Други странични ефекти са жажда, обриви по кожата.
- Е330 - лимонена киселина. Широко разпространена е в природата. Използва се във фармацевтичната и хранителната промишленост. Солите на лимонената киселина (цитрати) се използват в хранителната промишленост в качеството на киселини, консерванти, стабилизатори, а в медицината - за консервиране на кръв.
Аromas - неизвестно какви ароматни добавки.
- Е211 - натриев бензоат. Използва се в производството на някои хранителни продукти, в качеството на бактерицидно и противогъбично средство. Към тези продукти се отнасят мармаладите, плодовите сокове, плодовите йогурти. Не се препоръчва за употреба от астматици и хора, чувствителни към аспирина. Изследване, проведено от британския професор Питър Пайпър, открило, че това съединение нанася значителна вреда на ДНК. По думите на Пайпър, натриевият бензоат, който е активен компонент в консервантите, използвани в повечето газирани напитки, не унищожава ДНК, но ги деактивира. Това може да доведе до цироза на черния дроб и дегенеративни заболявания, например, болест на Паркинсон.
И така, какво се оказва? Ами, оказва се, че „тайната рецепта” на кока-колата е просто един рекламен трик. Каква тайна може да има, когато на всички е известно, че това е слаб разтвор на кокаин с консерванти, оцветители, стабилизатори и т.н. Т.е., това е легализирана кокаинова наркомания плюс чиста отрова, а диетичната кола е още по-лоша, защото аспартамът, който замества захарта в нея, е чиста невротоксична отрова.
Така че, ако не можете да си представите живота без кока-кола, възползвайте се от следните препоръки.
• Дистрибуторите на кока-кола в САЩ вече 20 години използват тази напитка за почистване на двигателите на своите камиони.
• Опитните полицаи в САЩ винаги имат в патрулните си автомобили по двадесетина литра кока-кола, за да измиват кръвта от шосетата след катастрофи.
• Кока-колата е чудесно средство за премахване на ръждивите петна по хромираните повърхности на автомобилите. За да отстраните корозията от акумулатора на автомобила, полейте го с кока-кола и корозията ще изчезне.
• За да отвиете ръждясал болт, топнете парче плат в кока-кола и омотайте болта за няколко минути.
• За да почистите дрехите от петна, излейте кока-кола върху мръсните дрехи, добавете прах за пране и пуснете пералнята както обикновено. Колата помага да се изчистят петната.
• В Индия за унищожаване на вредителите по селскостопанските култури някои фермери вместо пестициди използват кока-кола - така е по-евтино, а ефективността е напълно задоволителна.
Така че кока-колата безспорно е много полезен продукт. Главното е да се използва по предназначение, а не да се употребява вътрешно.

В-к "Лечител"

сряда, 8 септември 2010 г.

Емоциите...


Какво представляват емоциите? - Това са реакции на мозъка в различните ситуации от ежедневието ни. Любов, омраза, щастие, тъга, завист, ревност и гняв са основните емоции които всеки човек изпитва.
Емоциите сами по себе си не са "лоши" или "добри". Проблемът е във влиянието на емоциите върху решенията които взимаме. Под влияние на емоция човек може да вземе неразумни и нерационални решения. В определена ситуация, вие ще направите едно нещо вследствие на гнева си и съвсем друго ако изпитвате любов. Ако ревнувате даден човек, действията и мислите ви ще са различни от тези, които ще бъдат ако сте щастливи.

А можем ли да направим нещо по въпроса? Да, можем, и то не е да потиснем емоциите си. Човекът трябва да се научи да не взима решенията си под влияние на емоции. Под влияние на емоциите си, ние можем да допуснем много грешки, които бихме предотвратили при други обстоятелства.

Отдавна познатият факт, че здравето ни се влияе от чувствата и емоциите ни е вече доказан и от съвременната медицина. Това означава, че всяка поява на яд, гняв, злоба и завист са крачки към развитието на болест у човека. От другата страна любовта, щастието, радостта, благодарността и споделянето могат да доведат до изцеляване и поддържане на организма здрав.

Но как да контролираме емоциите си в този забързан свят, помитащ ни с общото настроение и затрупващ ни с объркваща информация? Тук ще ви предложим прост метод, който се базира на цветовете и влиянието им върху емоциите ни. Оградете се с тези цветове, които са противоположни на отрицателните Ви емоции. Когато сте ядосани, потърсете цвета на баланса. Ако сте унили, оцветете всичко около вас в цветовете на жизнерадостност, креативност и дейност. Не е нужно всеки път да сменяте шапките си, както препоръчва Де Боно, но можете да повлияете на дрехите си, дома си, на цялата ви заобикаляща среда.

Синтезирахме за вас конкретна информация за това как влияят основните цветове от нютоновия спектър на настроението ви. Подредени по най-честите емоции, лесно ще се ориентирате, намирайки точно това, което ви липсва в момента:

Страст: червено
Активност: червено, синьо
Силни емоции: червено
Разтърсване: червено
Физическа енергия: червено
Любов: червено, оранжево
Топлота: оранжево
Хармония: оранжево
Общителност: оранжево, жълто
Съзидателна енергия: оранжево
Ентусиазъм:
оранжево, жълто
Творчество: оранжево, виолетово
Гъвкавост: оранжево
Интелект: жълто
Концентрация: жълто, виолетово
Неуморност: жълто
Упоритост:
жълто
Свежест:
жълто, зелено
Радост:
жълто
Релаксация:
зелено
Възстановяване:
зелено
Спокойствие:
зелено
Подхранваща енергия:
зелено
Баланс:
зелено
Завършеност:
зелено
Съзидателност:
зелено
Покой: синьо
Почивка:
синьо
Свобода:
синьо
Пространство:
синьо
Самовглъбяване:
синьо, индиго, виолетово
Размисъл:
синьо, индиго, виолетово, жълто
Медитация:
синьо, индиго, виолетово
Интуиция:
индиго
Разбиране:
индиго
Добри взаимоотношения:
индиго
Вдъхновение:
виолетово
Себеизразяване:
виолетово
Фантазии:
виолетово

Как да използвате информацията за емоциите и цветовете? Необходимо е да направите две стъпки:

1. Признайте си отрицателната емоция. Не я крийте!
2. Потърсете цве
тове за противоположната емоция и се оградете с тях. Ако е необходимо преоблечете се, отидете в друга стая, боядисана подходящо или просто сменете wallpaper-а си.

Пример:

Ядосани сте => Имате нужда от баланс, изберете зелено;
Попаднали сте в творческа дупка => имате нужда от вдъхновение, избирате жълто и виолетово;
Чувствате се притиснати от нещо => имате нужда от пространство, избирате синьо.

И не забравяйте, че цветовете ще ви помогнат, само ако сте честни със себе си и си признавате емоциите!

Шоколадът...


Шоколадът се произвежда от какао, добито от плодовете на дървото Theobroma cacao, което произхожда от Южна Америка. Theobroma означава “храна на боговете”. В Европа какаото е пренесено за първи път в Испания едва през 16 век, независимо, че неговото използване като храна и лекарство води началото си от преди повече от 1400 години.

Днес изследванията се концентрират върху благоприятното профилактично въздействие на какаото и шоколада върху сърдечно-съдовата система. Полифенолите в какаото предизвикват отпускане на кръвоносните съдове и участват в регулирането на кръвното налягане. Същите тези полифеноли имат антиоксидантен ефект.

Шоколадът произведен изцяло на растителна основа, не съдържа холестерол. Холестеролът идва от млякото. Черния шоколад може да ни предпази от атеросклероза. Съвременните изследвания сочат шоколада като едно от най-сигурните хранителни вещества за предпазване от заболявания на сърдечно-съдовата система.

Някои субстанции на какаото, като кофеин, тирамин, серотонин имат стимулиращ ефект върху психиката. Тъй като съдържа още магнезий и желязо, шоколадът се явява и антистресова подсилваща храна, едновременно подсилващо и успокояващо средство. Освен това консумацията на шоколад предизвиква освобождаването на допамин в мозъка – молекулата на удоволствието. Но тя предизвиква пристрастяване. Това отчасти обяснява защо някои хора са направо пристрастени към шоколада.

От диетична гледна точка шоколадът също има предимства. Захарта, която той съдържа не предизвиква бърза и силна инсулинова реакция в организма, способна да наруши равновесието на кръвната захар, което благоприятства за образуването на мастни резерви и холестерол.

И накрая да не забравяме, че той е един от най-големите енергийни източници (около 500 ккл в 100гр.) Той съдържа 61% въглехидрати, 30% мазнини и 5-8% белтъци. Мазнините в шоколада са съставени от наситените мастни киселини – стеаринова (34%) и палмитинова (27%), мононенаситени – олеинова (34%) и само 2 % полиненанситени представени от линолева киселина. Шоколадът е също така и добър източник на редица минерални вещества като: калий, магнезий, мед и желязо, които се усвояват ефективно от организма.

За разлика от кафето, шоколадът е с по-ниско съдържание на кофеин и неговата консумация не води до безсъние, свръхвъзбуда.
Специфичните благоприятни ефекти върху сърдечно-съдовата система, които оказва шоколадът се дължат на биологично-активни вещества от групата на полифенолите. Те са естествени съставки на растенията и се съдържат в особено високи количества в плодовете, зеленчуците, какаото, чаят, червеното вино. В какаото те достигат до 20% и тяхното количество се влияе от процесите на преработка на какаовите зърна – сушене, ферментация, изпичане.
Може с категоричност да се каже, че шоколадът е полезен продукт и консумиран в умерени количества доставя не само удоволствие, но и има доказано благоприятни ефекти върху организма.
Редовната употреба на шоколад и вино в разумни количества значително намалява риска от сърдечни заболявания, а така също способства за увеличаване на продължителността на живота с 5-6 години.

вторник, 7 септември 2010 г.

Перлата...

През цялата история на човечеството перлите са очаровали и доставяли невероятна естетическа наслада на ценителите на красотата, уникалността, властта и силата. Перлите са мистични творения, много повече от материал за прелестни бижута. Ценени от кралските особи, мечтана плячка за пиратите, най-ценното съкровище на драконите от приказките, перлите от векове възбуждат въображението на хората и печелят любовта им със своите загадъчни, магически и лечебни свойства.

Като човешки същества ние знаем, че болката и страданието идват при нас в безброй варианти. Всички сме преживявали и ще преживяваме беди, притеснения, загуби и болка; всички сме били в безизходица. Може да ни сполетят провали, смърт, развод, болести... Но също като мидата можем да се научим да разпознаваме и да приемаме възможностите за трансформация, които тези преживявания крият в себе си.
Мидата покрива повърхността на чуждото тяло, агресивно проникнало в нея, с пласт след пласт перлен седеф; тези пластове са микроскопично тънки. Те се припокриват един друг като листата на зелката. Краищата на пластовете са грапави, но тяхното припокриване е толкова фино, че пръстите ни усещат само сатенената мекота на повърхността на перлата, а очите не откриват никакви груби ръбове.
Спомените в нашия живот се припокриват по същия начин ­ като седефа в перлата, като венчелистчетата на цветята, като пръстените на дънера на дървото... Тези застъпващи се пластове съдържат познанието и поуката от всяко преживяване. Те ни моделират и оформят като хора. Те омекотяват грапавите ръбове от трудните ни периоди. По този начин ядрото на нашата болка започва да се слива с остатъка от същността ни. Трудното пътуване може все още да е дълбоко вътре в нас, но става по-малко болезнено.
Перлата е блестящият пример, че можем да направим всеки проблем, всяка трудност част от самите нас. Когато напластяваме едно върху друго преживяванията си ­ толкова различни, че искрят с всички цветове на дъгата ­ върху разнообразните предизвикателства, които ни поднася животът, ние култивираме душата си.
Когато осъзнаем многобройните начини, по които можем да реагираме на болката и изпитанията, ще забележим, че някои пътеки са по-трудни от други. Някои хора се съсредоточават само върху болката си, пазят я жива в съзнанието си с месеци и години, дори десетилетия. Други вземат малките препятствия и ги раздухват до невиждани размери, превръщайки ги в собственото си съзнание в гигантска драма. Вечното оплакване от проблемите води до живот, изпълнен с безкрайно неудовлетворение.
Когато станем едно с наученото от преодолените проблеми, ще можем да ги приемем като благословия и средство за бъдещо развитие и израстване. Когато сме на достатъчно разстояние от тях, ще се запитаме: “Какво можем да вземем от всичко това?” И ще открием, че трудностите ни предоставят нови области на познание. Тогава ще можем да научим уроците, съдържащи се във всеки проблем, за да станем по - завършени и по - мъдри човешки същества. Тези събития ще се превърнат в основата за едно по - смислено житейско пътешествие.
Пътят ни е осеян със скъпоценните камъни и перлите на нашия живот, на любовта, която сме изпитали и дарили, на радостите ни, на успехите и постиженията ни. Сред тях са разпръснати и останките на несбъднатите ни мечти и разбитите сърца. Но дори те могат да съдържат пленителна красота, защото целият ни живот ­ такъв, какъвто е ­ е чудо, удивително и магическо, пълно с тайни и скрита мъдрост.
Целият ни живот е възможност за израстване и учение. Най-трудните времена носят най-важните уроци; най-големите натрапници могат да образуват най-големите перли. Това са инструкциите, които ни дава животът, такъв е начинът, по който иска да се променим. Ако останем отворени за новите преживявания и сме готови с цялото си сърце и ум да се учим от трудностите, тогава ще можем да видим изпитанията като скъп дар, като съкровище, като перла...


От"Пътят на перлата" от Мери Олсън Кели