
Повечето признават, че приятелството между жената и мъжа съществува, но когато се стигне до пример от собствения живот, повечето се замислят – добри познати да, но едва ли истински приятели...
Без съмнение приятелските отношения се създават предимно между представители на един и същи пол. Под приятелство между мъж и жена се разбира отсъствие на каквито и да било други чувства и влечения един към друг, а това почти не се случва. Възможно е само когато хората се познават от деца, били са съученици или стари съседи, с две думи - знаят се от много години. Животът на единия е преминал пред очите на другия, затова се възприемат като безполови същества.
“Приятели по неволя”
Често двама души наричат отношенията си приятелство, независимо, че в действителност приятелски чувства да изпитва само единият от тях, а другият си е просто влюбен, който по някаква причина не се надява на взаимност.
Ролята на приятел се приема поради липса на изход. Но тези отношения не водят до нищо добро - неудовлетворението се трупа, а напрежението нараства...
Ние, жените, обикновено се държим потребителски с подобни “приятели по неволя” – много добре разбираме за какво става дума, просто държим този “приятел” в резерв. За всеки случай - ако не се получи с другия, може пък “приятелят” да премине в друго ниво. Мъжете обикновено знаят това и някои от тях дори не му обръщат внимание. Затова ако наистина ви е скъп такъв човек и искате да го запазите като приятел, по-добре открито и честно му кажете: да, чувствам, че ти харесвам, но засега мога да ти предложа само приятелство, а после – каквото сабя покаже...
Това ще избави приятелството ви от конфузни ситуации и двусмислици.
Ние прекрасно се допълваме!
Приятелството между мъж и жена има характерни прилики и разлики, защото всяка страна внася в тези отношения особеностите на своя пол.
Мъжете - прагматизъм, логика, способност трезво да се оценява ситуацията, ако щете и помощ с груба физическа сила (например при ремонт или преместване).
Жената - топлота, задушевност, способност за съпреживяване, оная емоционална нагласа, която липсва в чисто мъжките приятелства.
Вечната приятелка
„Защо ли мъжете винаги са искали да бъдат приятели с мен, вместо да ме ухажват" – някои си задават този въпрос нали?
Това положение на „вечната приятелка" най-често се дължи на пропуски от детството, когато момиченцето е възпитавано да се държи по-въздържано, да бъде скромно и търпеливо и да чака, докато го изберат. Затова много жени чакат с години и изпускат своя шанс. Понякога пък пречката да признаем на мъжете недотам приятелските си чувства са комплекси - аз съм дебела, грозна, с дълъг нос и косата ми е една... Накратко казано, не ставам като жена, затова ме приемат само като приятелка.
Стремейки се да е на всяка цена до мъжа, в когото е влюбена, жената е готова да му бъде всякаква и да се държи както би му харесало. Дава му съвети, съчувства му, играе ролята на „негова броня"...и си стои самотна.
Затова, когато ви харесва някой мъж, кажете му и не се натоварвайте с роля, от която нямате нужда.
Както много често става в живота, приятелството между мъжа и жената често завършва с любов.
И тази любов е по-силна от онази, която възниква заради обикновената влюбеност: вие вече добре се познавате и сте наистина близки. Така че, ако изведнъж видите в него “мъжа на живото си”, не му мислете дълго.
Някога, някъде един мъж беше казал:
“Да ТЯ фантастично готви и сексът между нас е страхотен, но това мога да го правя и с всяка друга жена.
Защо избрах точно НЕЯ ли?
Защото така както ме разбира ТЯ, никой никога не ме е разбирал...”
Няма коментари:
Публикуване на коментар