Мъдрости

"Съблазънта на далечното и недостижимото е измамна. Най-блестящата възможност е край теб."

четвъртък, 29 август 2013 г.

Лечение с прополис - народна медицина

Основният източник на прополиса са смолите на някои дървета - круша, череша, бор, ела, смърч, които пчелите разлагат със слюнка.
Химическият състав са растителни смоли, етерични масла, восък, желязо, микроелементи, манган, мед, цинк и др.
Индентифицирани са 75 вещества, от която най-важна е групата на флавоноидите, притежаваща силно изразен фармакологичен и биологичен ефект.
Прополисът намира все по-широко признание в медицината най-вече за противомикробните си, противовъзпалителни, антитоксични и болкоуспокояващи свойства.
Флавоноидите му влияят укрепващо на капилярните стени като намаляват тяхната чупливост. Вътрешно приеман, стимулира имунната защита на организма. Доказано е, че прополисът подтиска развитието на ту морните и раковите клетки. Служи за дезинфекция на рани, като едновременно ускорява процеса на зарастването. Прополисът лекува някои видове херпес, грип, възпаления на венците, езика, лигавицата на устията кухина, гърлото, сливиците. Обогатеният с прополис мед се препоръчва при язви и туберкулоза.
Добри резултати са получени при лекуване на невродермит, придружен със сърбеж, наранявания, инфектирани и труднозарастващи рани, изгаряния, гинекологични заболявания, тромбофлебит. Установено е, че прополисът има защитно действие спрямо йонизиращите лечения.
И едно от най-важните му качества -липсва му каквато и да е токсичност, дори е установено антитоксичното му действие. Съчетаното лечение с прополис и антибиотици повишава ефекта им. Например антимикробната активност на пеницилина, стрептомицина, тетрациклина и др. става неколкократно по-висока. Не са редки случаите, когато пчелният клей оказва лечебно действие там, където други средства не са повлияли на заболяването. Важно предимство на прополисовите препарати е и това, че дълго време те не губят антимикробните и лечебните си свойства.

Спиртен екстракт от прополис

  • 30 г прополис се нарязва на малки късчета и се залива със 100 г 95° спирт. Държи се на тъмно 4-5 денонощия в добре затворено шише на стайна температура. Филтрира се. Има неограничена трайност. Добре е често да се разклаща.

Прополисова вода

  • След получаване на спиртния екстракт, остатъците от прополиса се употребяват за прополисова вода. Те се заливат с дестилирана вода -10г прополис на 200 г вода. Разбъркват се и след 30 минути се прецеждат през марля на 2 пласта. Разтворът се загрява на водна баня, като непрекъснато се бърка. След 12 часа се филтрира. Няма голяма трайност.

 

Лекове от прополис


РЕЦЕПТИТЕ СА ЗА ВЪЗРАСТНИ!

 

Ангина, фарингит

  • Да се прави гаргара с прополисова вода.
  • Болният да смуче 3 пъти дневно късче от прополис, да пази зъбите обаче, защото прополисът полепва по тях и после трудно се отстранява.
  • Няколко пъти дневно гърлото да се намазва със спиртен екстракт от ПРОПОЛИС

Бронхит и трахеобронхит

  • Болният да пие 3 пъти дневно преди хранене по 1 чаена чаша топло прясно мляко с разтворени в него 35-40 капки спиртен екстракт от прополис.
  • Дъвче се по 15 минути дневно късче прополис и същото количество  медицинска дъвка.

Бронхиална астма

  • Повтаря се лечението при бронхит
  • 3 пъти дневно да се приема по 2 супени лъжици воден екстракт от прополис.
  • 40 г прополис се държи 40 дена в 100г медицински спирт. После се смесва с 500 г мед и 500 г вино. Пие се по 1 супена лъжица сутрин и вечер.

Туберкулоза

  • 3 пъти дневно 1 час преди хранене болният да взема по 1 чаена лъжичка прополисово масло.
  • Разтопява се 1 кг краве масло. След като изстине, към него се прибавя 140 г настърган прополис. Загрява се на водна баня като се бърка непрекъснато. Горещата смес се прекарва през марля и се сипва в буркан. Съхранява се на тъмно и студено място.
Лечението с прополисово масло трае поне 6 месеца.
  • 3 пъти дневно 30 минути преди хранене болният да пие по 35 капки спиртен прополисов екстракт, капнат върху бучка захар.

Възпаление на лигавицата на устната кухина

  • Болният да дъвче натурален прополис (да се пазят зъбите да не полепне).
  • Редовно да се прави гаргара с прополисова вода.

Синузит (остър и хроничен)

  • 3 пъти дневно в ноздрите се капват по 5 капки спиртно-маслена емулсия от прополис, която се приготвя, като се смесят равни части спиртен екстракт от прополис, глицерин, слънчогледово масло и витамин А.
  • Ноздрите се намазват отвътре с прополисов мехлем, който се приготвя така: на водна баня се загрява 5 г екстракт от прополис. Постепенно се добавя 10 г ланолин. След получаването на гладка смес, като бъркането продължава, се слага и 80 г вазелин. Мехлемът се съхранява на тъмно и студено.

 

Кожни заболявания

 

Екзема

  • Болното място се намазва с прополисов мехлем, покрива се с восъчна хартия и се превързва. Превръзката се подновява на 2 дена.
  • Успоредно с външното лечение, болният приема 4 пъти дневно по 2 супени лъжици воден екстракт от прополис.

Невродермит

  • Болезненото място се намазва с лек пласт екстрационен прополисов мехлем и се превързва. Превръзката се подновява всеки ден. Мехлемът се приготвя така: на водна баня се загрява 80 г слънчогледово масло или промита в няколко води свинска мас, ланолин или вазелин. След като се загрее добре, се добавя 20 г счукан или настърган прополис. Бърка се непрекъснато 20 минути. Като поизстине, се прекарва през 2 пласта марля и се пресипва в бурканче.

Херпес

  • Няколко пъти дневно херпесът се намазва с мехлем от прополис.
  • Няколко пъти дневно болезненото място се почиства със спиртен екстракт от прополис.

Акне (младежки пъпки)

Да се съчетае външното и вътрешното лечение.
  • Пъпките се мажат със спиртен екстракт от прополис.
  • Вътрешно 3 пъти дневно 30 минути преди хранене болният приема по 40 капки спиртен екстракт от прополис в 1/2 чаена чаша топло мляко.

Изгаряния и трудно зарастващи рани

  • Приготвя се екстракт от 15 г прополис, 15 г восък, 1 кафена чашка зехтин, 2 пакетчета дъвка. Зехтинът, восъкът и дъвката се варят на водна баня на тих огън. След стопяване на дъвката и восъка се добавя настърганият или ситно нарязан прополис. Сместа се бърка непрекъснато, до пълното стопяване на съставките. Прецежда се през 2 пласта марля и се пресилва в бурканче.

 

Заболявания на храносмилателната система

 

Гастрит

  • 3 пъти дневно 2 часа преди хранене да се приема 30 капки спиртен екстракт от прополис в 1 супена лъжица прясно мляко.

Язви на стомаха и дванадесетопръстника

  • 3 пъти дневно да се приема по 1 чаена лъжичка прополисово масло преди хранене.
  • 3 пъти дневно 30 минути преди хранене да се приемат 30 капки спиртен екстракт от прополис в 1 супена лъжица зехтин.
При продължително лечение концентрацията на прополиса задължително трябва да бъде по-ниска - 5 г прополис в 100 г спирт.

 

Заболявания на бъбреците и пикочните пътища

 

Универсални рецепти

  • 3 пъти дневно 1 час преди хранене болният да изпива по 2 супени лъжици воден екстракт от прополис.
  • 10 г настърган или нарязан прополис се залива със 100 г студена вода. Вари се 40 минути на тих огън на водна баня. Оставя се на страни. Още 10 г прополис се варят в 100 г вода 10 минути на тих огън. Получената течност се добавя към първата. Съхранява се в стъклено шише на тъмно. Има трайност не повече от 10 дена.

Хроничен простатит

  • 3 пъти дневно болният да приема по 2 супени лъжички воден екстракт от прополис.
  • Или вместо това 3 пъти дневно да се приемат 35 капки спиртен екстракт в 1 супена лъжица вода.

Дископатия и радикулит

  • Преди лягане болезнените места да се мажат с мехлем от прополис.

Гинекологични заболявания

 

Раничка на шийката на матката

  • Прави се тампон, напоен във воден разтвор на прополис. Тампонът се слага дълбоко във влагалището, завързан с конец, за да се издърпа по-лесно. Процедурата се повтаря 2 пъти дневно до пълно оздравяване.
  • Сутрин и вечер се правят промивки с воден екстракт от прополис.

Прекрасното лятно изкушение - ДИНЯТА


Един от най-популярните и обичани плодове през лятото е динята. Счита се, че тя произхожда от Африка. Първоначално тя е била диворастящо растение в пустинята, където я използвали като заместител на водата. Постепенно търговците се досетили, че може да се култивира и започнали да продават семки в градовете, през които минавал маршрутът на керваните.
Култивирането на динята започва в Африка, а през 17 в. тя вече е позната в Европа и Азия. В Северна Америка динята достига благодарение на европейските колонизатори. Други писмени източници твърдят, че динята била отглеждана в Египет и Индия още през 2500 г.пр.н.е.
Без значение кой първи е открил този плод, полезните му качества са неоспорими. Известният китайски фармацевт Ли Шъджън в своя труд „Основи на фармакопедията" споменава, че динята не само утолява жаждата и разхлажда, но и улеснява уринирането, подобрява кръвообращението, пречиства организма. От гледна точка на съвременната медицина, можем да използваме динята като допълнение към лечението на синдроми като висока температура, жажда, проблеми с уринирането, прекалено потене, нервност, причинени от топлинен удар или лятна настинка.
92% от теглото на динята е вода, което я прави най-воднистия плод сред останалите. Освен самата сърцевина кората и семките на динята също са полезни за здравето. Семките са богати на белтъчини и мазнини и от тях се прави растително масло. А тук в Китай дори ги обработват и ядат като ядки. От кората може да се свари чай или да се направи на салата със сусамово масло, сол, захар и оцет или дори да се приготви ястие с месо, лук и парчета джинджифил. Кората също охлажда, подпомага уринирането и секрецията на течностите в организма.
Освен на вода сърцевината на динята е богата и на витамин С, калий,фибри. Тя съдържа още и витамините А, В1, В2, както и манган, желязо, магнезий и никел.
Съдържанието на ликопен я прави силен антиоксидант. Динята е полезна при анемии, защото стимулира образуването на кръв. Полезна е и при подагра, артрит, атеросклероза, ревматизъм, гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, болести на черния дроб и пикочния мехур, хипертония, порок на сърцето, кръвотечения от носа и наднормено тегло. Сокът и меката част на динята са ефективно диуретично средство. Освен това съдържанието на фибри в меката част понижава нивото на „лошия" холестерол в организма, а сокът ефикасно пречиства черния дроб и бъбреците от шлаките, способства за разтварянето на солите, предотвратява образуването на камъни в бъбреците, прекрасно утолява жаждата и помага при запек.
 Въпреки че динята е много полезна, все пак трябва да бъдем внимателни с нея.
Ето някои от противопоказанията:
1. Тези, които имат захарен диабет, трябва да бъдат внимателни с меката част на динята и да не прекаляват, защото тя е богата на захар.
2. Ако сте в начален стадий на настинка, също не бива да ядете диня. Според традиционната китайска медицина, това може да усложни болестта. Но ако настинката е в напреднал стадий и имате висока температура, устата ви пресъхва, боли ви гърлото или урината ви е тъмно-жълта, яденето на диня е препоръчително, защото това ще помогне за по-бързото оздравяване.
3. Не яжте диня, която е разрязана от дълго време. Горещото време е подходящо за развитието на различни бактерии и това може да предизвика стомашни неразположения.
4. Ако страдате от бъбречна недостатъчност, също не бива да ядете много диня. Изяждането на големи количества от нея за кратко време, ще увеличи течностите в организма и ще затрудни работата на бъбреците, при което организмът няма да успее да изхвърли излишните течности. А това от своя страна ще затрудни кръвообращението и лесно може да предизвика сърдечна недостатъчност.
5. Ако имате рани в устата, не яжте диня. Според ТКМ раните в устата са показател за недостиг на Ин и наличието на вътрешна горещина. Ако се консумира голямо количество диня, това ще подсили дисбаланса в организма и ще влоши състоянието на раните.
6. Родилките също не трябва да прекаляват с динята. Тъй като след раждане организмът е слаб, а динята има охлаждащо действие, това може много лесно да увреди стомаха и далака.
7. Не яжте диня преди и веднага след хранене. Тъй като динята съдържа много вода, това може да разреди хранителните сокове и да наруши нормалното разграждане и усвояване на хранителните вещества.
8. Яденето на студена диня може да увреди функцията на стомаха и далака. Ако имате проблеми със стомашно-чревния тракт или зъбите, яденето на студена диня е абсолютно противопоказно.