Няма по-голяма сила на небето и земята от чистата, безусловна любов.
Тук не става дума за любовта, описвана от всички. Защото когато тази любов е неудовлетворена, тя често води до гняв и зависимост, лесно може да се трансформира в омраза. Безусловната любов е неизменна и постоянна. Тя не се колебае - нейният източник не зависи от външни фактори.
Безусловната любов е състояние на съществуване. Тя е прощаващ, грижовен и поддържащ начин на отношение към света. Безусловната любов не е интелектуална и не изхожда от ума - тя води началото си от сърцето.
Енергията на безусловната любов е силата... Тя ръководи всички природни закони. Можем да си представим любовта като вибрация, която превръща мисълта от съзнанието в реалност.
Безусловната любов е върховното тайнство на живота. Може да изглежда опростено, но тя е толкова силна, че ако я изпробваме само за кратко, ще ни отърси от властта на егото.
Какво ще стане ако няколко дни, може и седмица, се упражняваме в безусловна любов. Нека това бъде наше интимно занимание, но да си обещаем да позволяваме на съзнанието ни да бълва само мисли на безусловна любов. През това време да не допускаме осъдителни или критични мисли. В тишина да мислим само за любов. Във всички свои взаимоотношения да мислим и действаме само с любов. Да разпространяваме любящи мисъл и енергия върху всичко и всички край себе си.
Докато не се научим да преодоляваме егото си, ще продължаваме да допринасяме към лудостта в света, на която сме свидетели. Начинът да изградим здрава и балансирана връзка между егото и духа е именно като се отдалечим и превърнем в безусловно любящ наблюдател.
Любовта е най-ценнотото в живота и човек трябва да умее да го улови. Има ли наука за любовта и можем ли да вкараме любовта в рамки?. Тя едностранчива ли е, романтична ли е или е съвкупност от различни действия, събития и енергия.
Един изключително умен човек е казал – „мръсната риза трябва да се изпере докато стане бяла - така и емоцийте трябва да се чистят, да не се наслагват, за да дадем път на новото. Старото трябва да си ходи и да оставим призрака на миналото, там където му е мястото - в миналото и да дадем път на настоящето и да сътворим нови емоций, нов ЖИВОТ - пълен с добро и наситеност с всички краски от емоционалният спектър.
Често хората се залъгват, че Истинската любов е да си влюбен до уши. Но качеството на „истинска“ се определя от нейната непроменливост, абсолюбност и вечност. Ако любовта е егоистична тя никога няма да изпълни тези изисквания, а напротив ще ни обрече на конфликти, спорове, дразги и разпри. Егоистичната любов е фалшива – тя едва ли ще издържи дълго; тя неще ни донесе дълготрайно щастие. Няма нужда да проверявате сами, егоистичната любов само ще отрови сърцата ви с болка, само-измъчващи ни терзания и копнежи които никога няма да се изпълнят.
Единствено Истинската всеотдайно даваща и безкористна любов описана по-горе може да ни направи истински щастливи и свободни.
Тук не става дума за любовта, описвана от всички. Защото когато тази любов е неудовлетворена, тя често води до гняв и зависимост, лесно може да се трансформира в омраза. Безусловната любов е неизменна и постоянна. Тя не се колебае - нейният източник не зависи от външни фактори.
Безусловната любов е състояние на съществуване. Тя е прощаващ, грижовен и поддържащ начин на отношение към света. Безусловната любов не е интелектуална и не изхожда от ума - тя води началото си от сърцето.
Енергията на безусловната любов е силата... Тя ръководи всички природни закони. Можем да си представим любовта като вибрация, която превръща мисълта от съзнанието в реалност.
Безусловната любов е върховното тайнство на живота. Може да изглежда опростено, но тя е толкова силна, че ако я изпробваме само за кратко, ще ни отърси от властта на егото.
Какво ще стане ако няколко дни, може и седмица, се упражняваме в безусловна любов. Нека това бъде наше интимно занимание, но да си обещаем да позволяваме на съзнанието ни да бълва само мисли на безусловна любов. През това време да не допускаме осъдителни или критични мисли. В тишина да мислим само за любов. Във всички свои взаимоотношения да мислим и действаме само с любов. Да разпространяваме любящи мисъл и енергия върху всичко и всички край себе си.
Докато не се научим да преодоляваме егото си, ще продължаваме да допринасяме към лудостта в света, на която сме свидетели. Начинът да изградим здрава и балансирана връзка между егото и духа е именно като се отдалечим и превърнем в безусловно любящ наблюдател.
Любовта е най-ценнотото в живота и човек трябва да умее да го улови. Има ли наука за любовта и можем ли да вкараме любовта в рамки?. Тя едностранчива ли е, романтична ли е или е съвкупност от различни действия, събития и енергия.
Един изключително умен човек е казал – „мръсната риза трябва да се изпере докато стане бяла - така и емоцийте трябва да се чистят, да не се наслагват, за да дадем път на новото. Старото трябва да си ходи и да оставим призрака на миналото, там където му е мястото - в миналото и да дадем път на настоящето и да сътворим нови емоций, нов ЖИВОТ - пълен с добро и наситеност с всички краски от емоционалният спектър.
Често хората се залъгват, че Истинската любов е да си влюбен до уши. Но качеството на „истинска“ се определя от нейната непроменливост, абсолюбност и вечност. Ако любовта е егоистична тя никога няма да изпълни тези изисквания, а напротив ще ни обрече на конфликти, спорове, дразги и разпри. Егоистичната любов е фалшива – тя едва ли ще издържи дълго; тя неще ни донесе дълготрайно щастие. Няма нужда да проверявате сами, егоистичната любов само ще отрови сърцата ви с болка, само-измъчващи ни терзания и копнежи които никога няма да се изпълнят.
Единствено Истинската всеотдайно даваща и безкористна любов описана по-горе може да ни направи истински щастливи и свободни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар