Силата на самовнушението

Френският лекар Ален Бомбар навремето привежда сведения за жертвите на корабокрушенията. Всяка година в световен мащаб около 200 000 души претърпяват корабокрушение. Едва една четвърт от тях – 50 000 души - потъват заедно с кораба, а останалите успяват да седнат в спасителните лодки или да се възползват от други спасителни средства. Но точно тук започва парадоксът.

Оказва се, че 90 на сто от хората, които се намират на лодките, загиват още през първите три дни, макар да е добре известно, че човек може да прекара без вода в течение на десетина дни, а без храна – над 30 денонощия. Но тогава защо така бързо умират хората? Бомбар отговаря така: защото заедно с кораба често изчезват и мъжеството, и разумът на човека.

„Жертви на легендарните корабокрушения, загинали преждевременно, аз ви познавам – вас не ви уби морето, вие не умряхте от глад, не загинахте от жажда! Люшкани от вълните под жалния писък на чайките, вие умряхте от страх!“ Ние бихме добавили –

от активно самовнушение, че всичко е загубено и смъртта е неминуема.

С личен пример Бомбар доказва, че човек може да преживее дори при най-тежки условия. Сам на гумена надуваема лодка той прекосява Атлантическия океан за 65 денонощия, като се храни и утолява жаждата си само със сока на уловените риби и планктон. Той оживява, въпреки огромните трудности и опасности, които е преживял, но с активната нагласа за успех на своето начинание.

В медицинската литература има описани случаи на смърт, настъпила поради внушение и самовнушение. Известният английски физиолог Кенън наблюдавал такава смърт, настъпила след нарушаване на табу при млади и здрави представители на едно племе в Африка. Това било тъй наречената „шаманска смърт“. Шаманът провъзгласявал смъртното наказание за нарушаване на табуто, но още преди изпълнението на присъдата туземците умирали – сърцата им просто спирали.

Възниква основателният въпрос: може ли всеки от нас свободно, съзнателно, в помощта на самовнушението да повлиява регулацията на нервните процеси, в това число и най-автоматизираните механизми? Можем ли самостоятелно по собствено желание да се освобождаваме от чувството за страх, тревога, напрежение, свободно да повлияваме вегетативните функции /сърдечната дейност, работата на кръвоносните съдове и пр./, усещането за болка, да повишаваме или да понижаваме според желанието си температурата на кожата, да си изработим способност да заспиваме и събуждаме в определено време, да повишим скоростта на вниманието и възприятието, да подобрим паметта си?

С други думи, можем ли да постигнем

съзнателно управление на физиологичните процеси, които се смятат неподвластни на нашата воля?

Можем ли да поставим здравето си под собствен контрол и да постигнем оздравяване по своя воля?

Отговорът, който дава системата Йога, съвременната наука е категоричен – да, можем! Това може да стане, след като човек овладее техниката на психо-физиологичната саморегулация, активното самовнушение.

През двадесетте години на миналия век с най-голяма популярност сред методиките за самовнушение се ползва системата на френския психиатър д-р Емил Куе. Според него главната причина за заболяванията е човешкото въображение и затова той предлага на болните да се лекуват със самовнушение. Седнали в удобна поза, по няколко пъти на ден мислено или шепнешком те си повтарят по 30 пъти поред формулите на самовнушение.

Известна и много популярна е формулировката, която препоръчвал на своите пациенти д-р Куе: "С всеки изминал ден, във всяко отношение се чувствам все по-добре и по-добре“. Или друг пример: „Чувствам се все по-добре и по-добре... Силите ми нарастват с всеки изминал ден... Моето зрение /слух, или други функции/ се подобрява...Аз съм напълно здрав/а/.“

Силата на самовнушението върху обмяната на веществата и работата на жлезите с вътрешна секреция се илюстрира с много достоверни примери на мнима бременност с всичките й външни белези. Влиянието на самовнушението върху регулацията на кръвоносните съдове и други функции на организма може да бъде особено силно при хора с ярко изразено образно мислене.