Перлата...

През цялата история на човечеството перлите са очаровали и доставяли невероятна естетическа наслада на ценителите на красотата, уникалността, властта и силата. Перлите са мистични творения, много повече от материал за прелестни бижута. Ценени от кралските особи, мечтана плячка за пиратите, най-ценното съкровище на драконите от приказките, перлите от векове възбуждат въображението на хората и печелят любовта им със своите загадъчни, магически и лечебни свойства.

Като човешки същества ние знаем, че болката и страданието идват при нас в безброй варианти. Всички сме преживявали и ще преживяваме беди, притеснения, загуби и болка; всички сме били в безизходица. Може да ни сполетят провали, смърт, развод, болести... Но също като мидата можем да се научим да разпознаваме и да приемаме възможностите за трансформация, които тези преживявания крият в себе си.

Мидата покрива повърхността на чуждото тяло, агресивно проникнало в нея, с пласт след пласт перлен седеф; тези пластове са микроскопично тънки. Те се припокриват един друг като листата на зелката. Краищата на пластовете са грапави, но тяхното припокриване е толкова фино, че пръстите ни усещат само сатенената мекота на повърхността на перлата, а очите не откриват никакви груби ръбове.

Спомените в нашия живот се припокриват по същия начин ­ като седефа в перлата, като венчелистчетата на цветята, като пръстените на дънера на дървото... Тези застъпващи се пластове съдържат познанието и поуката от всяко преживяване. Те ни моделират и оформят като хора. Те омекотяват грапавите ръбове от трудните ни периоди. По този начин ядрото на нашата болка започва да се слива с остатъка от същността ни. Трудното пътуване може все още да е дълбоко вътре в нас, но става по-малко болезнено.
Перлата е блестящият пример, че можем да направим всеки проблем, всяка трудност част от самите нас. Когато напластяваме едно върху друго преживяванията си ­ толкова различни, че искрят с всички цветове на дъгата ­ върху разнообразните предизвикателства, които ни поднася животът, ние култивираме душата си.

Когато осъзнаем многобройните начини, по които можем да реагираме на болката и изпитанията, ще забележим, че някои пътеки са по-трудни от други. Някои хора се съсредоточават само върху болката си, пазят я жива в съзнанието си с месеци и години, дори десетилетия. Други вземат малките препятствия и ги раздухват до невиждани размери, превръщайки ги в собственото си съзнание в гигантска драма. Вечното оплакване от проблемите води до живот, изпълнен с безкрайно неудовлетворение.

Когато станем едно с наученото от преодолените проблеми, ще можем да ги приемем като благословия и средство за бъдещо развитие и израстване. Когато сме на достатъчно разстояние от тях, ще се запитаме: “Какво можем да вземем от всичко това?” И ще открием, че трудностите ни предоставят нови области на познание. Тогава ще можем да научим уроците, съдържащи се във всеки проблем, за да станем по - завършени и по - мъдри човешки същества. Тези събития ще се превърнат в основата за едно по - смислено житейско пътешествие.
Пътят ни е осеян със скъпоценните камъни и перлите на нашия живот, на любовта, която сме изпитали и дарили, на радостите ни, на успехите и постиженията ни. Сред тях са разпръснати и останките на несбъднатите ни мечти и разбитите сърца. Но дори те могат да съдържат пленителна красота, защото целият ни живот ­ такъв, какъвто е ­ е чудо, удивително и магическо, пълно с тайни и скрита мъдрост.

Целият ни живот е възможност за израстване и учение. Най-трудните времена носят най-важните уроци; най-големите натрапници могат да образуват най-големите перли. Това са инструкциите, които ни дава животът, такъв е начинът, по който иска да се променим. Ако останем отворени за новите преживявания и сме готови с цялото си сърце и ум да се учим от трудностите, тогава ще можем да видим изпитанията като скъп дар, като съкровище, като перла...

От"Пътят на перлата" от Мери Олсън Кели