За смисъла на живота...

Какъв е смисълът на живота? Как мога да имам цел в живота, как да се реализирам и да получа удовлетворение от живота? Ще имам ли потенциала да постигна нещо, което да има трайно значение? Мнозина са хората, които непрекъснато мислят върху това какъв е смисълът на живота. Години по-късно те поглеждат назад и се чудят защо отношенията им с някои хора са се развалили и защо се чувстват толкова празни, въпреки че са постигнали онова, което са си поставили като цел. Един бейзболист, когато бил на върха на славата си го запитали какво би искал някой да му беше казал в самото начало на кариерата му. Той отговорил: “Бих искал някой да ми беше казал, че когато стигнеш върха, откриваш че там няма нищо.” Много цели разкриват своята празнота и безсмисленост едва години, след като си се стремил да ги постигнеш.

В нашето общество, хората преследват най - различни цели, като си мислят, че ще намерят смисъл в тях. Някои от нещата, към които се стремят, са: успех в работата, богатство, добри взаимоотношения с хората, секс, забавления, да правят добро на другите и т.н. Хората свидетелстват, че дори и когато постигнат тези цели: богатство, взаимоотношения и удоволствие, в тях продължава да съществува голяма празнина – чувство на празнота, което нищо не може да запълни.
Смисъла на живота е интересен въпрос. Сигурно векове наред е бил задаван и навярно е имало и има хиляди отговори. Откъде да започна, може би няма точен отговор, а може би има. Да започнем с това какво е живота и какво искаме от него? Някои ще поискат да имат всичко, други ще се задоволят с малко. Като си помисля, човек идва гол на този свят и какво може да вземе след смъртта, ако има такава – нищо.

Живота трябва да се живее леко, без очаквания и резултати. Той е като плуването – отпускаш се и живееш , ако се страхуваш трябва да преодоляваш хиляди пречки, които сам си създаваш. Живота това е една голяма загадка на Вселената. От къде идва и къде отива никой не знае, а може би знаем, но не искаме да си отговорим, защото се страхуваме от истината.

Живота това е да видиш капките дъжд по стъклото, да видиш заскрежените прозорци през зимата, жълтите листа на дърветата, да виждаш как изгрява и залязва слънцето, да посрещаш изгрева, да гледаш луната, да се вслушваш в шепота на вятъра, в песента на птиците.

Живота е да заспиваш до любимия човек, да се вглеждаш в малкото дете, което спи или си играе, в усмивката на родителите си като им кажеш, че вече си възрастен човек, в гласа на брата или сестра, които са далеч от България, с приятелите си с които имате еднакви теми за разговор, за щастливите мигове в тяхната компания.

Ние сме тук не да се учим, а да си припомним неща от минали животи. Живота не е училище, а място за духовно израстване, място където ние се развиваме.

Живота това е чиста енергия, това е нещо велико, което не може да се опише с думи, може само да се почувствува. Вярвайте на чувствата си, те никога не биха ви подвели. Чувството е сила , вяра в твоите възможности. Не може да има живот без чувства, той би изгубил блясък и смисъл.

ПРИТЧА ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА (от www.prit4ite.blogspot.com)

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.
-Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора...
-Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
- ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал.